Йорданка Шаламанова за историята на благоевградския кръст

Срещаме се с Йорданка Шаламанова, вдовицата на художника Стойне Шаламанов. Идеята ни е Топ Преса и сдружение „Движение – Ние жените” веднъж месечно да правим видео представяне на известни благоевградчани, но г-жа Шаламанова отказа да бъде снимана. Може би защото беше изненадана и неподготвена за снимки. Но се съгласи да разкаже за историята на Православният мемориален кръст „Памет и вяра”. И за наше успокоение заяви, че ще говори само пред вестник Топ Преса и сподели, че другите медии не и харесват.

Православният мемориален кръст „Памет и вяра” се намира в местността Заева поляна на хълма над квартал Вароша на град Благоевград. До мястото се достига лесно по обозначена отбивка от асфалтовия път от град Благоевград (квартал Орлова чука) към село Делвино. Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Троица. Цялата конструкция на съоръжението е с височина 38 метра, от които 5 метра е бетоновият фундамент с тегло 380 тона. Самият кръст е с тегло около 35 тона и с височина си от 33 метра (символизираща христовата възраст) е най-високото съоръжение в региона. Конструктивнно съоръжението е разделено на 6 монтажни елемента с тегло около 6 тона всеки, като за монтажа на последните от тях е извикан автокран от пристанище Бургас с дължина на стрелата 61 метра. Монтажът на целия кръст продължава около месец, като е завършен изцяло за 24 май 2013 г.- празник на Благоевград. Монтирано е и лентово осветление, очертаващо контура на православния символ, така той може да се наблюдава и нощем. Кръстът се вижда от по-голямата част на града, както и околните села.

Г-жо Шаламанова, убеден съм че хората в Югозапада ви познават и уважават, но бихте ли се представили за нашите по- млади читатели?

Да, разбира се. Името ми е Йорданка Шаламанова, съпругата на художника Стойне Шаламанов. Родена съм във Вароша през 1939 година. От позицията на тези 77 години си имам представа за някой неща във Вароша. Естествено, че някой ще има по-друго виждане, нормално е. Това което, аз имам като спомен и като виждане и като изживяване.

 

Казахте, че знаете много за историята на кръста… разкажете ни.
Струва ми се през последните една, две години е актуална темата за кръста. Първо по приказките на моята майка. Историята започва от 1927 г. около 1930 година, когато ВМРО е била организация, според мен доста силна. Тогава ВМРО са решили да направят паметник, това е само по приказки на моята баба и майка на мястото където е сега кръста. Събират се много пари. Дали доброволно, дали… не мога да кажа, защото не съм свидетел на този акт. Събират се много пари и то в злато. ВМРО изкопава основите. Старият делвински път, който е сега еко пътеката за кръста и това отклонение, което е направено го прави ВМРО, до където е кръста. Изкопават основите, които са били страшно дълбоки. Аз съм била някъде 6 – 7 годишна и си играехме там и всички му казваха паметника. Обаче около 1934 година, когато Кимон Георгиев става министър-председател забраняват ВМРО-то, а парите с чувалчетата със злато… изчезват. Остава само името Паметника и огромната дупка. След това вече, тя дупката естествено природата започна да я пълни. Бяха поникнали борчета. 1981 година… Майка България – 1300 години България, вече други наши първенци и управници решават да правят паметник „Майка България”. Тогава се направи това отклонение, асфалта. Пак се събираха пари, самооблагане, билети, концерти и пак се събраха много пари.